неделя, 11 февруари 2018 г.

Review: Huawei P10 Plus

Здравейте!

Макар, че мина близо година от премиерата на P10 серията на Huawei, реших, че все пак заслужава ревю. Първо, защото бях обещала и второ, защото наистина много харесвам този телефон. 

Интересното е, че той е и причината да се запаля сериозно по технологичните блогове и сайтове и сега вместо за козметика, чета предимно за нови технологии и изкуствен интелект. С голямо нетърпение очаквах излизането на Mate 10 Pro, като почти го бях купила, когато започнаха слуховете за наследника на P10, а именно P20, чиято премиера се очаква в края на март месец. И ако характеристиките на моя телефон са страхотни, на Mate 10 невероятни, то очаквам нещо life changing от P20, защото се говори, че ще е с 40 MP камера. Като освен това ще има и първия чип с изкуствен интелект, работещ чрез невронни изчисления, подобно на човешкия мозък, който видяхме при Mate 10 Pro.

Днес ще си говорим за P10 Plus, който използвам малко повече от половин година и както може да се досетите съм супер доволна, щом реших да му направя и ревю.


Моделът беше представен през февруари 2017, като е в продажба от април. Предлага се в две конфигурации - P10 и P10 Plus, за който ще си и говорим днес. Макар че между двата няма големи разлики, лично аз Ви препоръчвам именно него, заради няколкото малки подобрения, които има в по-големия модел.

За външния вид няма да Ви говоря излишни неща. Красив и елегантен дизайн, както повечето телефони на пазара в момента. Базовият модел се предлага в доста цветови вариации, докато по-големият само в черно, но аз като почитател на черния цвят, (когато си говорим за техника) нямам нищо против него.

Корпусът е метален, като това определено ми допада повече, въпреки че нямам навика да използвам телефон без допълнителен калъф. Металният корпус Ви дава повече сигурност от стъкления гръб на Iphone например. Екранът е 5,5 инча, 2560 х 1440 пиксела. Corning Gorilla Glass 5 бронирано стъкло, като идва с фабричен протектор, който Ви препоръчвам да не махате. Друго за екрана е, че се води IPS-Neo LCD и има 16 милиона цвята. Има IPX3 защита от водни пръски, което означава, че няма опасност нещо да се случи с телефона ако леко го намокрите, но не означава, че е водоустойчив, като Mate 10 например. 


Да поговорим малко и какво се крие във вътрешността му. Процесорът е Kirin 960 4-ядрен, 2.40GHz Cortex-A73 & 4-ядрен, 1.80GH като се предлага с 64 GB вътрешна памет и 128 GB (моят е вторият). За времето, в което го използвам имам свободни близо още 100 GB. Общо взето нямате повод за притеснения през цялото време, в което използвате телефона. 

Серията идва с Android 7.0 Nougat, като е включен в списъка на телефоните, които ще получат най-новата версия на Android 8.0 Oreo. Очаквам това да стане през следващите 1-2 месеца. 

Идва и с графичен процесор Mail-G71 MP8, което означава, че дори и по-сериозни игри вървят на него без никакъв проблем. Също така дори при сериозна употреба телефона не се загрява. 

Благодарение на алгоритъма за машинно учене за няколко дни телефонът Ви научава кои са най-използваните приложения и помага за тяхното по-бързо стартиране. Това е и едно от нещата, които Ви правят впечатление при първоначалната му употреба. Казано по-просто - телефонът е супер бърз.


Нещо, което ми харесва страшно много е, че въпреки че го използвам супер много батерията му е много издържлива. При нормална употреба спокойно може да изкара и два дни, а ако го използвате по-активно през деня ще издържи с едно зареждане.

Батерията му е Li-lon 3750 mAh, а благодарение на технологията Super Charge 3.0 се зарежда от 20% до към 70% за около 40 минути, като по производствени данни го дават от 0 до 100% за около 1 час и 40 минути. Общо взето веднъж се наложи да използвам друго зарядно и нямах нерви да го чакам и просто го включих към външната батерия. Има USB C Type 1.0 порт, както и инфрачервен порт, който е + пред P10 модела, въпреки че аз не съм го използвала досега.

Преди да премина към най-големия плюс на P10 Plus, трябва да добавя, че Huawei имат собствен Android интерфейс, който се казва EMUI и има някои разлики с класическия Android, но това по-никакъв начин не е недостатък. Моделът идва с версията 5.1 като дори днес, малко преди да седна да пиша ревюто имаше update.


Преминавам към основната причина и нещото, което ме впечатли най-много в този телефон, а именно камерата, която е направо брутална! В момента, в който беше представен телефонът, това беше най-добрата камера на пазара. Получавате два сензора 20 MP и 12 MP монохромен и цветен, които работят синхронно за получаване на много ясни и детайлни кадри. Блендата е f/1.8 като е разработена съвместно с Leica. Имате още и laser autofocus - Summilux-H 4 in 1 hybrid. Това позволява да се получават отлични снимки и при по-слаба осветеност и дори в пълна тъмнина. 

Минималното фокус разстояние е едва 27 мм, което Ви позволява да правите и красиви кадри на близки предмети. Като голям плюс навсякъде изтъкват "боке" ефека, който аз лично не харесвам. Той е характерен за професионалните апарати. Това е, когато имате обект на преден план, като фокусът е върху него, а отзад нещата са размазани. Винаги изключвам тази опция, просто защото никога не ми е допадала, но безспорно понякога се получават много красиви кадри.

Имате pro функция за снимане, която Ви дава много възможности да си играете с настройките на камерата, като автоматичният режим работи супер интелигентно и с него спокойно може да правите невероятни снимки. Показателно за това е обратната връзка, която получих малко след като започнах да снимам в Instagram с P10 Plus, колко много хора забелязаха разликата и ми писаха да ме питат с какво снимам.

Предната камера също е много добра. Тя е 8 MP с апертура f/1.9 като снима отлично. Всичките ми селфита са заснети именно с нея. Отново има много добра светлина. Дори на тъмно кадрите стават много добри въпреки че няма светкавица. Има функция, която осветява екрана, което създава много по-естествен ефект. Отново има и "боке" ефект, както и функция за автоматично широко сефли, когато се снимате с повече хора. Плюс е и настройките за разкрасяване, само при условие, че се използват разумно, защото ставам свидетел на страшни извращения из интернет на твърде "разкрасени" момичета.

Заснемането на видео също като камерата е бомба. Снима с 4K при 30 fps, като единстеният недостатък е това, че файловете са доста големи. Видеото е наистина с отлично качество, дори при бързо движение и намалена светлина. Идеален е за снимане на влогове, изпробвано е. 

още снимки с Huawei P10 plus може да видите в Instagram профила ми
Други неща, които харесвам в телефона са това, че се отключва с пръстов отпечатък, като с тази функция може да управлявате и самия телефон. Като размер също ми е много удобен, изобщо не го намирам за голям, даже всички други телефони са ми странно малки и неудобни. Екранът има много интелигентен, автоматичен режим на светлината, което е много удобно, защото се адаптира бързо със заобикалящата Ви светлина и дори в много слънчев ден виждате абсолютно всичко. Нещо друго, което не съм имала като приложение от телефон до сега е функцията огледало, като мога да Ви кажа, че е много практична, защото може да се огледате, дори когато е тъмно. Ако носите брекети като мен е must have. :D 

Като заключение ще кажа, че съм изключително доволна, най-вече от това, че за времето, в което го използвам няма забавяне, като при предишния ми телефон, който за 10 месеца (не се шегувам) беше станал неизползваем. Това е и причината, че въпреки че бях почитател на Samsung се отказах от тях. Като цяло имайте едно на ум, когато използвате телефони с 2 карти, защото предният ми модел беше именно такъв. 

Надявам се това ревю да в било полезно и да не съм пропуснала нещо важно. Имам планирано още едно подобно ревю отново на техническа тема, така че ако подобни неща са Ви интересни, определено планирам да ги правя по-често.

Love,
Snejana

сряда, 17 януари 2018 г.

До Швейцария и назад | Пътепис


Здравейте!

От новогодишната баница ми се паднаха две неща - едното беше пътувания през 2018, а другото за сега няма да го коментирам ... :D

И общо взето така ми започна и годината с едно разтоварващо пътуване до Швейцария, без предварителен план, без някакви дълго обмисляни маршрути. Решавахме всичко ден за ден, като целта ни не беше да видим всичко, а да си починем, което и направихме.


Пътуване

До Швейцария стигнахме с директен полет с Wizz Air като общата цена на билетите беше около 250 лв. като най-евтината оферта, която успях да намеря щеше да ми излезе със 100 лв. по-малко, но тогава все още не бях решила дали ще пътувам. Ама пак де, прилична оферта.

От края на миналата година Wizz Air промениха условията си за багаж, като вече може да пътувате с 1 ръчен багаж (без дамска чанта ) с размери 55 X 40 X 23 СМ Летяла съм няколо пъти с тях и съм много доволна. За съжаление полета на отиване беше много неспокоен, имаше турболенция, беше много рано сутринта, в Швейцария времето беше лошо и кацането доста неприятно, но като цяло не беше нищо фрапиращо.

От летището в Базел до града реално има около 20 мин разстояние, като има директен автобус номер 50, който е от гарата до летището. Цената на билета е 2,30 франка или 2,10 евро.


Базел 

Веднага след като се настанихем излязохме да обиколим града, като решихме първата ни спирка да е зоопарка в Базел. Намерихме го сравнително лесно, има табели навсякъде и след като отидохме до гарата, от където си взехме карта на града. Зоопаркът се оказа на пешеходно растояние и от гарата до там е около 15-20 мин. пеша. Иначе може да стигнете до там и с трамвай номер 8. Работното време е от 9 до към 5-6 като за да го обиколите целия зоопарк ще Ви отнеме около 2-3 часа, без да се мотаете много. Цените на билетите са 21 франка за възрастни и 15 франка за ученици/студенти.

За съжаление времето този ден беше доста лошо, не е изненада като за началото на годината, но все пак си беше доста лошо, макар и да не беше студено. Поради тази причина не успяхме да видим някои от по-екзотичните животни като горилите например, а другите ги видяхме само във вътрешните им клетки.



Това, което ми хареса и това, което ми направи добро впечатление е, че има сравнително малко обитатели, а клетките са големи и много добре обзаведени. Животните изглеждат добре гледани и щастливи. Нещо, което не мога да кажа за зоопарка в София, който според мен трябва да бъде затворен за много сериозен ремонт. Само за пример ще Ви дам, в софийския зоопарк има 3-4 пъти повече животни... Правете си изводи сами за какво говоря.

Първата зала беше с земноводни, като останахме впечатлени от начина по който живеят животните и клетките им. В зоологическата градина може да видите лъвове, слонове, горили, жирафи, зебри. Интересни бяха белите вълци. Интересното при тях беше, че водата в клетката им беше странно зелена и на фона на белите вълци гледката беше нереална.


Много се зарадвах, когато видях жирафите, защото никога до сега не бях виждала на живо, а любимата ми играчка, когато бях малка беше едно плюшено жирафче и някак ми стана много мило, когато ги видях наживо. Друго много яко преживяване беше снимката на семейството лъвове, което когато ни видя просто застана на скалата все едно ни казваше снимай ни, снимай ни.

Разходката ни в зоопарка приключи някъде към късния следобед, след което минахе през популярната верига в Швейцария - Coop. Стандартът на живот е изключително висок и цените дори на основните неща са два пъти цените в лева. Например най-евтиният хляб беше около 2 франка. Един килограм домати е около 4,50 франка.


След като се прибрахме и си починахме и хапнахме, решихме да отидем до Германия, която всъщност се намира на около 30 мин. с трамвай ( мисля, че беше номер 13) Причината да искам да отидем до там е, че има dm и Мюлер, като не че имах нужда от нещо, но просто исках да разгледам. Във facebook страницата ми може да видите и какво си взехме с моята приятелка Мария. Взехме си още в началото на деня дневна карта за пътуване, която струва 10 франка и може да си пътувате навсякъде с нея. Не е нужно да се пробива или заверява, само трябва да я носите със себе си. За 4 дни не успяхме да станем свидетели на проверка, но нищо де, пътувахме си винаги с билети. Глобата за пътуване без билет е 100 франка.

Помотахме се доста този ден, защото всъщност се качихме в грешната посока на трамвая и обиколихме града няколко пъти, но пък нали целта ни да беше да видим всичко. Хубавото на краткото ни пътуване до Германия беше и това, че там си важи роуминга в ЕС и имах данни и успях да се обадя до България. Голям недостатък в Швейцария ми беше именно това, че нямах контакт с близките си хора. Само за справка 1 MB данни ще Ви струва 15 лв. а обажданията са нещо от сорта на 4-8 лв. в зависимост от това дали званите или Ви звънят.

Люцерн

На следващия ден след като закусихме отидохме до гарата в Базел, от където си взехме билет за Люцерн. Като цената за отиване и връщане беше около 50 франка. Доста се колебахме на къде да поемем дали към Женева или Цюрих, но билетите до Женева бяха около 160 франка, което е много повече от самолетните ни билети, което ни отказа, защото като цяло това беше едно бюджетно пътуване. Причината да не отидем до Цюрих беше, че местните жители не ни го препоръчаха като нещо кой знае какво за гледане освен скъпи магазини и коли. Изобщо не съжалявам, че отидохме в малкото градче Люцерн, което се намира на брега на едноименното езеро. С деликатна гледка към Алпите и красиви сгради съхранили духа на Швейцария.

Разходихме се, хапнахме от превърналите се в наши любими печива. Общо взето където и да отидехме това ни беше първата цел да хапнем нещо сладко и да пием кафе. Това общо взето за две кафета и две разни печени неща ни излизаха към 15 франка. На обяд обядвахме в Coop където имаше ресторант от типа на този в Ikea, където хапнахме обилно дневното меню, което ни струва около 14 франка. Докато обиколим целия град стана време да се връщаме към гарата и обратно към Базел, защото нещо, което не знаехме беше това, че слънцето залязва към 4 и изгрява чак към 8-9 сутринта. И все пак две момичета сами, макар и в Швейцария гледахме да не се мотаем на непознати места по тъмно. Пътя от Люцерн до Базел е около 1 час, като влаковете както може да се досетите са изключително точни. От към чистота и нещо по-специално ако си мислите, че получавате за супер високата цена на билетите ... ами не. Това беше нещо, което открито ме дразнеше, че всичко е скъпо, но изобщо не е по-добро. Една идея по-чисто е в градския транспорт и влаковете, но някак не разбрах защо са толкова скъпи.


Берн

Отново без да си даваме излишно зор сутринта някъде преди обяд най-накрая стигнахме до гарата, където срещу близо 90 франка се сдобихме с билети за Берн. Името на града означава Мечки, като и това е животното на града. Нещо, което забравих да спомена е, че всеки път, когато слезем на гарата в нов град, първото нещо, което правехме е да си вземем карта на града от информационния център. Напълно безплатно е (едно от малкото неща там) само за пример - тоалетната е 2 франка - не го обръщайте в лева, ще Ви стане лошо. Обиколихме целия начертан маршрут, като нещото, което най-много искахме да посетим беше музея на Айнщайн, който се намира от другата страна на моста. За съжаление пак поради ограничения ни бюджет не успяхме да влезем във всеки музей, в който искахме, защото цените започват от около 20 франка. В музея на Айнщайн билета беше 18 франка, а експозицията изключително подробна. Проследяваше произхода и живота му от 1400 година. Беше интересно, но ако сте му фен и познавате добре биографията му няма да научите нищо ново. Като цяло беше наблегнато на живота му не толкова на научната му дейност. Обиколихме магазинчетата за сувенири, като за около 15 франка взех малка кутия бонбони и магнитче. Цените са същите като на летището, за това по-добре купете всичко, което планирате от магазин за сувенири, защото избора Ви на летището е много ограничен. След това се върнахме до гарата, където имахме около час до влака и доста се помотахме. Там поне има wifi едно от малкото места, на което може да намерите безплатен интернет. Вечерта беше страхотна, защото бяхме на бар и видяхме, че организираните швейцарци всъщност са много забавни. Бирата беше супер, като една чаша е около 8 франка.


Последният ден се отдадохме на опознаване на алтернативното лице на Базел. Имахе си местен екскурзовод, който ни разходи до най-интересните места на града и всички горещи точки за купони, както и трите граници. Базел се намира точно между Германия, Франция и Швейцария и има едно място точно на река Рейн, където се вижда от ляво Франция, от дясно Германия и на гърба Ви е Швейцария. Наистина беше страхотно, защото се разходихме по реката и след тежката вечер беше приятно. Следобед събирахме витамин D на местата за плаж на реката, като ядохме сандвичи за около 6 франка с нещо сладко и вода крайната сметка е около 10 франка.

На следващия ден отново рано сутринта беше и полета ни към България. Ако трябва да си купувате вода на летището по-добре изчакайте да се качите в самолета, там е по-евтино. Малко ни изнерви персонала на Wizz Air Франция, но пък полетът беше много спокоен и кацнахем безпроблемнно в София.


Това беше краткия ми пътешис от 3 швейцарски града, определено ми хареса. Чисто, спокойно, без стрес, чак се чудиш как функционира всичко толкова спокойно - точно като механизъм на швейцарски часовник. Това и чистотата определено ми липсва в България. В центъра на Базел в час пик въздухът е чист като в планината.

Специални благодарности на Жоро за гостоприемстовто и на Мария за кафето всяка сутрин.

Love,
Snejana

вторник, 31 октомври 2017 г.

Как да се справим с Overthinking-a?

Здравейте!

В свят, в който хората, които масово не мислят има едни други, които мислят твърде много. Ще си кажете какъв е проблемът... ами понякога това да мислиш твърде много може да се превърне в голям проблем. Особено, когато единственото, за което мислиш са проблеми.



Какво е overthinking-ът. Това е "the art of creating problems that weren't even there." Казано на български - филмиране. Може да не звучи като сериозен проблем, но когато всеки път, когато останеш сам започваш да "мислиш" и да се измъчваш ... нещата не са наред.

За мен това се превръща във все по-голям проблем. Стигна се до момента, в който всеки ден седя и мисля за неща, които могат да станат, но в една паралелна вселена. Мисля, мисля, идва денят, за който съм се измъчвала и не става това, което съм мислила. За няколко часа всичко е наред и след това всичко започва отначало. Това оказва влияние и на хората около мен, защото това, което правя когато съм с приятелите си е да ги карам да ми повтарят, че всичко е наред и притесненията ми са напразни. Нещо от сорта на: Аз "кажи ми, че всичко е наред", приятелите ми: "всичко е наред", Аз на глас "добре", а на ум "да бе да". Прибирам се у дома и всичко започва отначало.

И въпреки че чета непрекъснато неща свързани с този проблем, повтарям си, че страховете ми са напразни, все още не съм се преборила с този проблем, а истината е, че ако и Вие страдате от overthink-ване, то страховете ни са само в главата и само трябва да се справим с това.

Ето 6 трика, с които се опитвам да се справя с проблема:

1.  Вземай мерки, когато се усетиш, че си изпаднал в това състояние
- осъзнаването на проблема е първата стъпка към решаването му. Когато се "хвана", че мисля твърде много за неща, които не са се случили и не е ясно дали ще се случат, си казвам "спри" и търся с какво да си занимавам съзнанието. Четенето е един много добър начин. По възможност нещо, в което не може да откриете проблемът, който Ви мъчи. Ако е любовна драма не четете романтични книги.

2. Контролирайте мислите си
- вместо да се питате какво може да се обърка и да се забивате в проблема, си мислете за това какво е станало правилно. Знам, много е трудно. "Страхуваме се, не защото нещата са трудни; те са трудни, защото се страхуваме!"

3. Определете си време за мислене
- не е лесно да спреш, за това полезен съвет е това да си определиш време за мислене. Нека обаче да не е повече от 20 мин. Накрая си кажете, мислих достатъчно за това, нека сега мисля за нещо друго. Аз си признавам, че хич не мога да го гледвам този съвет, но пък напредък е всиичко, което не е застой.

4. Мисли за настоящето
- обикновено мислите са свързани с неща в бъдещето, както ще се случи, кой какво ще каже, какво ще стане ако... Учителката ми по история казваше "няма ако, акото цапа гащите" И е права жената. 

5. Не мисли за overthinking-a
- тук важи правилото за слона. Когато Ви кажат "недей да мислиш за слона", за какво мислиш... ами точно за слона. Така е и с мисленето, като седиш и мислиш за това как мислиш няма да спреш да мислиш. Схванахте ли ми мисълта?

Надявам се скоро да се справя с този проблем, а също се надявам моите съвети все пак да са от полза на някого. Ако и Вие имате подобен проблем ще се радвам да споделите как Вие се справяте с прекаленото мислене.

Love,
Snejana
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...