неделя, 7 май 2017 г.

до Виена и назад | dm Blogger Event + VLOG

Здравейте!

В края на април бях 3 дни във Виена и това пътуване беше чакано от месеци, а мина тоооолкова бързо. Първо, защото щях да летя до там със самолет (за първи път) и второ, защото причината да бъда там беше beauty събитие на dm-drogeriemarkt. :O

P.S. Ще има два влога в youtube канала ми - Snejana Atanasova, единият ще бъде качен в понеделник, а другият следващият понеделник. Така че следващите две седмици ще има 4 нови видеа, на 8-ми, на 10-ти, след това на 15-ти и на 17-ти. Влоговете са в понеделниците, а сряда на 17-ти ще има колаборация с друг beauty влогър, така че се задават супер интересни видеа!
Но да ги караме нещата хронологично и да се върнем на пътуването.
За първи път бях във Виена преди 6-7 години на екскурзия и тогава като истински туристи обиколихме всичко основни забележителности в Австрия, както и най-важните места във Виена, така че вече бях виждала всичко основно, което беше добре, защото това пътуване не беше туристическо. В това пътуване нямахме много време да разглеждаме музеи и галерии, но пък за това успяхме да видим едно друго лице на Виена.


Преди да стигнем до там обаче първо трябваше да се кача на самолета, което изглежда лесно на практика, но когато си повтаряш като мантра, че самолета направо ще падне и щом се качиш в него се е разбил 100% ... беше си доста притеснително. И като цяло летенето беше свързано с три основни притеснения.

1. как ще мина проверката и детектора за мета. Опитът ми с тези неща е от филмите и общо взето винаги нещо се случва, викат ги в едни стаички и ги разпитват. И аз си представях нещо подобно, най-вече заради това, че имам доста метал в устата и бях сигурна, че ще се включи детектора за метал ще започнат да ме разпитват и няма да ме пуснат на самолета. Когато стигнах до лентата, където проверяват багажа вече бях супер притеснена... толкова притеснена, че явно много ми е личало, защото точно преди да мина детектора не издържах и се наведох и попитах служителя на летището дали ще има проблем, при което той с най -успокояващия глас ми каза, че в ортодонтския ми апарат няма толкова метал, че да задейства детектора при което направо все едно ми каза, че ще спечеля 1 милион от тотото. След това за щастие не се наложи да си изваждам всичките 3 камери, с които пътувах и само ми взеха натривка за бомби :D и ето че минах без проблем проверката. Първата фаза на притеснение приключи.


2. след това обаче започнах да се притеснявам за това, че самолета ще падне. Никога не бях виждала тази част от летището и самолетите толкова отблизо и толкова нестабилно изглеждащи. Първата ми мисъл беше, че приличат на играчки и много чупливи. След като се качихме и в самия самолет мнението ми за това се затвърди още повече. Как летят тези играчки изобщо... пълен ужас. Когато завихме към пистата за излитане направо бях спряла да дишам, самолета започна да се засилва и изведнъж се включи на пълна мощност и усетих точно това, което харесвам при автомобилите ... мисля, че се влюбих. Усещането беше невероятно. След като се издигнахме пред нас се разкриха невероятни гледки, България е толкова красива от въздуха. Въпреки че ми хареса да летя, все още бях убедена, че самолетът ще се разбие и даже, когато това не стана бях леко изненадана. И да ... знам, че авиацията е най-безопасният транспорт. Полетът беше много кратък и докато гледах облаците вече започнахме да се снижаваме и пред нас се разкриха австрийските полета. Най-неприятното на кацането беше болката в ушите, наистина ужасна. Бях си казала, че кацането е последният момент, в който има опасност самолета да се разбие, смеете ли ми се? И в момента, в който се включи обратната тяга пак забравих за притесненията си, май имам слабост към двигатели с вътрешно горене. Браво на Николаус Ото.


3. Последното ми притеснение беше свързано с това дали багажът ми ще излезе от лентата с багажи и дали всичко ще си е на мястото. Защото имах сериозен проблем със заключващия му механизъм, който успя да ме докара до лудост предния ден, когато си оправях багажа. Моят багаж излезе последен от лентата... да, почти припаднах от притеснение, но после много ми олекна. Само, че притесненията ми бяха основателни, защото една папка, която бях сложила в задната част на куфара липсваше и най-лошото е, че го установих чак в деня, в който трябваше да летим обратно. За щастие си бях извадила билета от там, защото за малко да се окаже, че не мога да се върна.


Летището във Виена се падаше горе долу на другия край на града, защото хотелът ни беше в квартал  Favoriten (надявам се всъщност това да е името на квартала) за щастие там са помислили за всичко и имаше различни видове транспорт от летището до гарата, а от там хванахме и такси до хотела.

Мислех, че цените в Австрия са като в Германия, а от приятелката ми Рали, която живее в Германия знам, че там храната и услугите като цяло са на много достъпни цени, в Австрия обаче ми се сториха доста по-високи, тя ми беше казала, че в Германия за около 25-30 евро могат да хапнат двама човека на вън, докато във Виена- виенският шницел започваше от 22 евро порцията.

Хотелът беше типичен бизнес хотел, пълен с хора в костюми и различни зали за семинари. Стаята ми беше симпатична, с мооого удобно легло, само за сън, хареса ми това, че имаше вана и още като я видях си знаех, че ще се възползвам от нея. От месеци си мечтаех за вана, като още първата вечер си направих вана трепач. Трепач, защото бях претрепана след нея. Излязох като мекотело и 20 мин. се втвърдявах на леглото преди да успея да се изправя. После спах като къпана.


Вечерта след като кацнахме и се настанихме, бяхме решили да се разходим до централната част на града, като взехме s-bahn. Обиколихме центъра, времето беше мразовито. В България беше около 25 градуса, а във Виена беше едва 5. Но това не ни спря и може би около 3 часа се разхождахме, като повече от разходката може да видите в първата част на влога.

Когато бях във Виена за първи път не ми беше направило толкова силно впечатление това колко е чисто там. И то не толкова чисто, чисто - като да няма абсолютно никакви боклуци по земята, а няма прах, няма прашни и мръсни коли. Въпреки че сега някой ще каже, ми там всички коли са нови, изобщо не е така, същото като тук е, само че всички автомобили светят, по улиците няма прах и дори след разходката обувките ми бяха чисти. Нещо, което не може да се случи в София.


Ще Ви се стори странно, но след като кацнахме бяхме толкова гладни, че нямаше къде да търсим нормално място за хранене, за това след бърза обиколка на квартала решихме да хапнем нещо класическо ... дюнер. Само, че не като българските дюнери с готова суха питка, много сос и пържени картофи със зеле. Виенският дюнер беше невероятен, без сос, пълен със свежи зеленчуци, много сочен и най-важното, питката беше направена на место и на момента. Ако някъде тук продават такива моля Ви кажете ми къде :D




Много приказки до тук, май и постът за пътуването няма да се събере в един. Но все още не съм Ви казала защо всъщност бяхме във Виена. dm Австрия отговаря за всички присъединени клонове из другите държави и по този повод събитието беше там. А самото събитие беше за представяне на нова козметична марка. Имаше блогъри от всичките ни съседни държави и най-весели бяха тези от Сърбия. Ако някога сте се чудили как е блогърка на сръбски - блогърица. С Боби не спряхме да се шегуваме за това.

Повече за самия ивент може да потърсите в инстаграм с #dm_blogger_event. Предварително не знаехме абсолютно нищо, нито за какво точно сме там, нито къде точно трябва да отидем. За това бяхме много впечатлени от сградата, когато колата спря пред нея. Бяхме в замък. Не голям колкото Schönbrunn, но също толкова красив. Замъкът се казва Schönburg и е идеален за събития и сватби. Гледах снимки, наистина стават много красиви сватби там. Но моята история спира до тук и ще Ви споделя повече за това какво всъщност правихме там скоро.


Очаквайте влоговете, както и другата част, в която ще Ви споделя повече и за самото събитие и коя беше новата марка, както и кога ще я има в България.



Love,
Snejana

* Публикацията не е спонсорирана! И все още не мога да повярвам, че избраха точно мен да присъствам на това събитие!

4 коментара:

  1. Изчетох историята ти на един дъх. Дядо ми, който някога е бил там е разказвал същото - чистота...всяка сутрин миели улиците и статуите със шампоан/сапун? и всичко светело от чистота. Аз не съм била никога там, даже и със самолет не съм летяла :D но дай Боже и това да ми се случи някой ден. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не знам как го правят това, но предният път не ми направи толкова впечатление колкото сега, ама София особено е такава мръсотия. Излизаш сутрин и вечер се прибираш все едно си копал цял ден на къра. :(

      Изтриване
  2. Хахахаха, мен винаги ме гледат супер странно като им извадя целия куфар с ръчен багаж с техника. :D Добре, че имам много опит по летищата и знам какво да им обяснявам. А иначе аз пък какви мигрени получавам от самия полет, някакъв ужас е просто. 3 дни след това ме боли зверски главата и всякак избягвам полетите, но за съжаление се налагат.

    Чакам с нетърпение и следващата публикация! И трябва да отида във Виена скоро! xDDD

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз за щастие нямах, но то си е доста напрегнато и сигурно за това, не си е само от полета. За мен цялото това нещо с тези летища беше голям стрес. Много се панирам, толкова много хора.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...